Тази статия първоначално излиза като „Jesus’ Devout Jewish Parents and Their Child Prodigy.“ Преводът е направен от Катя Моцева. За да прочетете оригиналната английска версия, кликнете тук.
Когато Йоан Кръстител се ражда на Захария и Елисавета, на осмия ден, съседите и семейството му се събират, за да отпразнуват неговото обрязване (Лука 1:57-58). Тогава Йоан получава и името си (Лука 1:59). Исус също получава своето име при обрязването си: „След като се навършиха осем дни и трябваше да обрежат Детенцето, дадоха Му името Исус“ (Лука 2:21).
Обрязването на новородено момче на осмия ден е библейска заповед (Лев. 12:3; Бит. 21:4), но публичното наименуване на детето на осмия ден и отпразнуването на това събитие от семейството и познатите, са еврейски обичаи от периода на Втория Храм.[1] Тези два обичая, засвидетелствани за първи път в Евангелието на Лука, все още са често срещана практика сред евреите.
Още две церемонии
Лука споменава два други еврейски обичая (Лука 2:22-24), спазвани от родителите на Исус: принасянето на жертва от Мария за нейното очистване[2] и плащането на откуп от Йосиф за първородния му син.
Според Писанието, след раждането на син една майка е нечиста за четиридесет дни. В края на този период, тя трябва да донесе в храма принос за своето очистване (Лев. 12:1-8). Равински източници показват, че на една жена е било позволено да отложи жертвоприношението си, докато имала възможност да отиде в Ерусалим. Понякога майката чакала да роди няколко пъти, преди да принесе изискваната за нейното очистване жертва.[3] Често тя чакала да изпълни това задължение, докато семейството не отиде на поклонение в Ерусалим. Някои жени обаче изпълнявали този ритуал в края на четиридесетдневния период, в съответствие с библейското разпореждане. Така спазила заповедта и Мария.
Според Числа, първородният син може да бъде изкупен след тридесетия си ден. Равинското тълкуване на този пасаж насърчава бащите да плащат откупа за първородния си син на тридесетия ден, веднага след като бебето достигне възрастта за изкупление.[4] Историята в Лука отразява това разбиране: близо до времето на жертвата за очистване на Мария, Йосиф платил откупа за своя първороден син.
Евангелският разказ показва, че родителите на Исус спазвали стриктно заповедите. Към края на периода на нечистота на Мария, те дошли в Ерусалим, за да може Йосиф да откупи първородния си син, вероятно на тридесетия ден на детето, и за да може Мария да принесе жертвата за своето очистване, на четиридесет и първия ден на детето.
Типичните еврейски родители
Йоан също бил първородно дете, но не се споменава, че Захария е платил откупа за сина си. Според еврейска традиция, която се спазва и днес, ако майката или бащата на първородния син принадлежат към свещеническо семейство, детето не е необходимо да бъде откупвано, тъй като бащата е освободен от плащането на откуп на свой колега свещеник.[5] Може би това е причината, поради която Лука, въпреки че записва както обрязването, така и наименуването на Йоан, не споменава откупването му като първороден син. И Захария, и Елисавета били от свещенически семейства (Лука 1:5) и следователно Захария не бил длъжен да откупи сина им.
Защо Лука не споменава, че Елисавета е донесла жертва за очистване на четиридесет и първия ден на сина ѝ? Очевидно, като повечето останали жени от нейното време и култура, тя е отлагала очистването си за по-удобен момент. Ако действието на Елисавета по отношение на очистващата жертва е типично за еврейските жени по нейно време, то това ясно показва превъзходството на поведението на Мария в това отношение. Следователно, разказът на Лука подчертава образцовия еврейски произход на Исус.
Първото поклонение
Лука описва още един детайл, който насочва вниманието ни към доброто еврейско възпитание на Исус. Той ни информира, че родителите на Исус ходели на пасхално поклонение всяка година (Лука 2:41).[6] В Изход 23:17 се говори за задължението на мъжете да се явяват в храма на ГОСПОДА три пъти в годината, за всички големи празници.[7] Еврейските мъдреци обаче не приемали тази заповед буквално. Те по-скоро постановили, че „да се явиш“ означава, че когато човек направи поклонническо посещение на Ерусалим, трябва да принесе жертва за „поява.“[8]
Поклонническото пътуване от Галилея било толкова скъпо и отнемало толкова много време, че един галилеец обикновено го провеждал само веднъж или най-много два или три пъти през живота си. Затова, галилейците, които спазвали закона обикновено не се „изкачвали“ до Ерусалим всяка година.[9] Родителите на Исус показали изключителна набожност, като пътували ежегодно на поклонение.
Изгубеното дете
Лука записва инцидент, който може да остави впечатлението, че Йосиф и Мария били безотговорни родители. През целия първи ден от пътуването им обратно, те очевидно не забелязват, че Исус е останал в Ерусалим. Те предполагат, че той е някъде сред групата поклонници, с които „слизат“ от Ерусалим (Лука 2:44). Равинската традиция може да помогне за разрешаването на тази трудност и да покаже родителите на Исус в по-положителна светлина.
От равинската литература научаваме, че в началото на всяко поклонение, поклонниците се събирали в своите градове и села. Тръгвали цели домакинства, като оставяли много малко хора у дома.[10] По пътя поклонниците се присъединявали към други групи от хора пътуващи към Ерусалим за поклонение.[11] След пристигането си в Ерусалим, членовете на тези разширени групи били склонни да остават заедно, докато се покланяли, изучавали и разхождали из града в компанията на тези, с които са пътували до Ерусалим. До времето, когато поклонниците започнели пътуването си към дома, те прекарвали повече от седмица с членовете на тяхната група. Едно самоуверено дете лесно би могло да прекара първия ден от обратния път далеч от родителите си, сред множеството нови и стари познати, без родителите му да се притесняват или някой да ги сметне за безотговорни.
Следващата част от тази история също е необичайна. Когато Исус най-накрая бива открит, той е в двора на храма, и изглежда като че почти самият той поучава, седейки и обсъждайки въпроси от Тората с възрастните (Лука 2:46-47). До колко можем да вярваме, че това е възможно да се е случило на едно дванадесетгодишно момче? Трябва да се вземат предвид две особености на ситуацията.
В равинския свят били полагани специални усилия да се даде възможност на всеки да участва в дискусия. Когато бил повдигнат въпрос, първият, който отговарял не бил най-ученият, а по-скоро най-младият. Тишината не се ценяла особено. Нямало и изискване мненията да съвпадат. Учениците били насърчавани да изразяват мненията си и да се аргументират.[12] Следователно е напълно възможно момчето да е било изслушано и да му е била дадена възможност да покаже способността си, дори в присъствието на високо уважаваните учители, които се намирали в дворовете на храма.
Еврейски деца-чудо
Въпреки, че в еврейския контекст от първи век такава дискусията е възможна, ние все пак трябва да разглеждаме обсъждането между дванадесетгодишния Исус и някои от най-великите учители на неговото време като нещо изключително. Тази история трябва да се сравни с много малък брой подобни истории за еврейски деца-чудо, които демонстрирали своята интелигентност в присъствието на възрастни учени.
Например в Талмуда има интересна история за равин Ишмаел.[13] Като дете, някъде след разрушаването на Храма през 70 г. от н.е., той бил открит в затвор от равин Йехошуа. По време на разговор между Йехошуа (стоящ при портите на затвора) и Ишмаел (вътре в затвора), Ишмаел отвърнал на равина с голяма мъдрост. Тогава Йехошуа осъзнал, че момчето е дете-чудо и решил да го откупи. С течение на времето Ишмаел станал велик учен и мъдрец.
Има една история за Виктор (Авигдор) Аптовицер (1871-1942), която е удивително подобна на историята за Исус. Роден в Търнопол, Галиция, Аптовицер станал виден еврейски историк и талмудист. Той бил професор в Еврейската богословска семинария във Виена от 1909-1938 г. Като малко момче Аптовицер веднъж пътувал с родителите си от родния си град Търнопол до пазарния град на областта, в която живеели. Докато родителите му били заети с покупки, той изчезнал. След дълго търсене те го намерили в местния бет мидраш (школа за обучение), застанал сред учените и техните ученици да обсъжда с тях въпроси, свързани с халаха.
В еврейския свят на учение, подобни истории за момчета-учени са напълно правдоподобни. Когато се чете от еврейска гледна точка, историята за Исус и учителите в храма звучи автентично и кара човек да очаква велики неща от бъдещия мъдрец.[14]
- [1] Виж Сафрай, Шмуел. „Naming John the Baptist“. -В: Ерусалимска перспектива, брой 20 (май 1989), стр. 1-2. Традиционното еврейско празнуване на раждането е също и основният фон на обрязването на Елиша бен Авуя, което се случило около последната четвърт на първи век от н.е. (Ерусалимски Талмуд, Хагига 77б, гл. 2, халаха 1) ↩
- [2] Гръцкият текст на Лука 2:22 съдържа фразата „Когато се изпълниха дните на тяхното очистване.“ Бебето обаче не е нечисто, нито има период на нечистота. Старосирийският синайски кодекс и латинската Вулгата, както и част от старолатинските ръкописи, съдържат „нейното“, четене, което съответства на езика на библейската заповед. Вж. Сафрай, Шмуел, “The Role of Women in the Temple”. -В: Ерусалимска перспектива, брой 21 (юли/август 1989), стр. 5. ↩
- [3] Тосефта, Керитот 2:21; Мишна, Керитот 1:7; 2:4. ↩
- [4] Мишна, Бехорот 8; Вавилонски Талмуд, Бехорот 12б. ↩
- [5] Мехилта, Бо 16; към Изх. 13:2 (ред. Хоровиц-Рабин, с. 58). Тази свещеническа привилегия не е описана в Библията, но знаем, че свещеничеството е имало склонност да развива такива привилегии в своя полза (Мишна, Шекалим 1:4). ↩
- [6] Обърнете внимание на поведението на родителите на Самуил. Те също така извършвали годишни поклонения в храма на ГОСПОДА в Сило (1 Царе 1:3). ↩
- [7] Вж. Изх. 34:23 и Втор. 16:16. ↩
- [8] Вж. Мишна, Хагига 1:6. Глаголът יֵרָאֶה (йе·ра·’Е, „ще се появи“) в Изх. 23:17 се тълкува като „ще донесе רְאִיָּה [ре·’и·Я, жертва за „поява“]“, тоест, когато поклонник идва в храма, поклонникът не трябва да идва с празни ръце (Втор. 16: 16). ↩
- [9] Сафрай, Шмуел, Die Wallfahrt im Zeitalter des Zweiten Tempels (Neukirchen: Neukirchener Verlag, 1981), 44-97; Сафрай, Ш. „Pilgrimage in the Time of Jesus“. -В: Ерусалимска перспектива, брой 22 (септ./окт. 1989 г.), стр. 3-4, 12. ↩
- [10] Авот де-Раби Натан 12, версия A. ↩
- [11] Мишна, Бикурим 3:2-3. ↩
- [12] Вавилонски Талмуд, Синедрион 36б. ↩
- [13] Вавилонски Талмуд, Гиттин 58а. ↩
- [14] Сафрай, Ш. „Pilgrimage in the Time of Jesus“. -В: Ерусалимска перспектива, брой 22 (септ./окт. 1989 г.), стр. 4. ↩