Сигурно е, че Исус, евреин живеещ в земята на Израел през първи век, не е носел кипа (кепе).
Обичаят да се носи кипа възниква във Вавилония между трети и пети век от н. е. сред нееврейските жители и оттам се предава на еврейската общност на Европа. По това време еврейските жители на Вавилония все още не били го възприели, както показват стенописите от Дура-Европос.
Въпреки че свещениците носели מִגְבַּעַת (миг⋅БА⋅’ат – подобна на тюрбан шапка; виж Изход 28:4, 40 и Левит 8:13), другите евреи от периода на Втория храм не покривали главата си. Това се потвърждава както от литературата, така и от археологическите останки от периода. Например релефите върху арката на Тит в Рим, които изобразяват шествието на победата в Рим след превземането на Ерусалим през 70 г. от н.е., показват еврейските пленници с непокрити глави. По същия начин стенописите на синагогата от средата на трети век от н.е., открити при разкопки в Дура-Европос, показват всичките мъже евреи като гологлави, с изключение на свещеника Аарон.
Съвременните еврейски източници потвърждават картината, представена в Новия завет:
Всеки човек, който се моли или пророкува с покрита глава, посрамва главата си. И всяка жена, която се моли или пророкува с непокрита глава, позори главата си—все едно главата ѝ е обръсната… Мъжът не трябва да покрива главата си, тъй като той е образът и славата на Бога; но жената е славата на мъжа. (1 Коринтяни 11:4-7)
Според Вавилонския Талмуд, Недарим 30b, еврейските деца винаги са били с непокрити глави, а мъжете понякога са ги покривали, а понякога не, докато жените са покривали главите си през цялото време. Но трябва да се има предвид, че това е късен източник (от края на пети век от н.е.) и отразява еврейската практика във Вавилония.
Според Шулхан Арух кодексът на еврейския закон от шестнадесети век, съставен от равин Джоузеф Каро, човек не трябва да ходи гологлав дори на разстояние от четири лакти (два метра) (Орах Хайим 2:6). Това решение е извлечено от Вавилонския Талмуд, Кидушин 31а, където се посочва, че Рав Хуна (четвърти век от н.е.), синът на Рав Йехошуа, не ходел гологлав и на разстояние от четири лакти (вж. Вавилонски Талмуд, Шабат 118b). Това обаче се отбелязва като изключителна практика на определен мъдрец, а не като практика, спазвана от всички мъже. Обичаят да се покрива главата на обществени места очевидно все още не била широко разпространена във Вавилония през четвърти век от н.е.
За повече информация относно облеклото и външния вид на Исус вижте тези статии на ЕП:
◦ Marvin R. Wilson, “The Appearance of Jesus: Hairstyles and Beards in Bible Times”
◦ JP Staff Writer, “Tangled up in Techēlet: Tzitzit (Ritual Tassels) in the Time of Jesus”
◦ Марвин Р. Уилсън, „Външният вид на Исус: прически и бради в библейски времена“
◦ Щатен писател на ЕП, „Заплетени в Техелет: Цицит (Ритуални пискюли) по времето на Исус“
За да прочетете повече за Новия завет от професор Шмуел Сафрай в Ерусалимска перспектива, натиснете тук.
