В тази поредица професор Шмуел Сафрай запознава читателите с няколко видни свещеници — потомци на Аарон, братът на Моисей — които играят роля в Новия завет. За да прочетете още статии от поредицата „Свещеници от Новия завет“, кликнете тук.
Той [Захария] беше избран чрез жребий, според обичая на свещеничеството, да влезе в светилището на ГОСПОДА, за да гори тамян. Когато дойде времето за принасяне на тамян, цялото множество от хора се молеше отвън. И му се яви Господен ангел, стоящ от дясната страна на олтара за тамян. (Лука 1:9-11)
В началото на първи век, около времето, когато се раждат Йоан Кръстител и Исус, вероятно стотици свещеници са идвали в Ерусалим всяка седмица с тяхната смяна, за да служат в храма. Свещениците се занимавали с принасянето на жертви, както и с различни задачи за пречистване, като например за излекувани прокажени или за назиреи, които са завършили предписаните им периоди на посвещение. Всичко това било в съответствие с ритуалите, описани в Писмената Тора и Устната Тора.
Принасянето на тамида (всекидневните общностни жертви, срв. Числа 28:3-4; Изход 29:38-43) всяка сутрин и следобед обаче изисквало служенето само на малък брой свещеници. Участието в тези жертвоприношения, следователно, се определяло чрез жребий: „Надзирателят им каза: „Елате и хвърлете жребий“ (Мишна, Тамид 3:1). Участието в горенето на тамян, което се случвало в края на жертвоприношенията, се смятало за особено престижна задача за свещеника. Всъщност свещеник, който веднъж е спечелил тази чест, не можело да бъде включен в бъдещи жребии никога повече: „[Надзирателят] им каза: „Вие, които сте нови в ритуалите на тамяна, елате и хвърлете жребий“ (Мишна, Тамид 5:2).
Горене на тамян
Повечето от всекидневните задачи на свещениците в храма не се извършвали в самото светилище, а в двора на храма. Жертвеният олтар, например, бил в двора на храма. Там левитите пеели псалмите, а свещениците благославяли народа от стъпалата, които водели към светилището. Само запалването на светилниците на златната менора и горенето на тамян били извършвани в светилището.
Тамянът бил изгарян върху малък златен олтар в центъра на светилището. Мишната предоставя много подробности относно принасянето на тамян. Свещеникът, който трябвало да принесе тамяна, бил придружаван от събратя свещеници до върха на стъпалата, водещи от двора на храма към светилището. Той влизал сам в светилището, а другите свещеници слизали по стъпалата, за да чакат с множеството, събрано в двора: „Когато всички си бяха отишли, той принасяше тамяна, падаше по лице [в преклонение] и излизаше [от светилището]” (Мишна, Тамид 6:3).
Видения
Не било необичайно свещеник да види видение или да чуе небесен глас в светилището по време на принасянето на тамян. Йосиф Флавий разказва, че докато първосвещеникът и владетел Йоан Хиркан принасял тамян в светилището, той чул глас, който обявил, че синовете му току-що са победили сирийския цар Антиох (Юд. Древ. 13:282).
Друг небесен глас, който се чул при горенето на тамян, съобщил за убийството на римския император Гай Калигула. Поради смъртта му (41 г. от н.е.) указът на Калигула статуята му да бъде издигната в Ерусалимския храм бил отменен (Тосефта, Сота 13:6).
Най-яркият пример за видение при принасянето на тамян е този на Шимон Праведния, първосвещеник и най-ранният (около 200 г. пр. н. е.) мъдрец известен в равинската литература:
Шимон Праведният служи на Израел като първосвещеник четиридесет години. През последната си година той им каза: “Тази година ще умра”.
Те му казаха: “Откъде знаеш това?”.
Той им каза: „Всяка година [в Деня на умилостивението], когато влизах в Светая Светих [за да принеса тамян] един старец, облечен в бяло, влизаше с мен и излизаше с мен. Тази година той влезе с мен, но не излезе с мен.” (Ерусалимски Талмуд, Йома 42в)
Сутрин и следобед
Изгарянето на тамян се смятало за кулминацията на всички дейности, свързани с тамида. Както отбелязахме, свещеникът, който принасял тамяна, влизал в светилището сам. Голямо множество, съставено от онези, които били донесли жертви в храма, както и от заинтересовани зрители, го очаквало в двора на храма. Когато се върнел от светилището, той заставал на стъпалата, водещи към двора, и заедно с някои от другите свещеници благославял събралото се множество.
Тамянът, принасян на следобедния тамид, се считал за по-важен от този, принасян на сутрешната служба: ”Златният олтар е осветен само от тамяна на подправките [принасян следобяд]” (Мишна, Менахот 4:4). С други думи, ако настъпело прекъсване в служенето в храма, например като това по време на гонението, придружаващо указите на Антиох IV (167-164 г. пр.н.е.), служенето се подновявавало със следобедната служба, а не със сутрешната.
Редица източници също споменават молитвите на хора извън Ерусалим по времето, когато следобедният тамян се принасял в храма, например молбата на Юдит в нейния роден град Бетулия за избавление от обсаждащата армия (Юдит 9:1).
Лука не посочва дали видението на Захария се е случило по време на сутрешната или следобедната церемония за горене на тамян. Въпреки това, тъй като горенето на следобедния тамян било по-важно, изглежда, че всички видения, споменати по-горе, включително това на Захария, са се случили на следобедната церемония.
- Свещеник от смяната на Авия
Свещеническата смяна на Авия била кръстена на един от свещениците, които се завърнали в земята на Израел със Зоровавел и Исус (Неемия 12:4). Това била свещеническата смяна, към която принадлежал Захария, бащата на Йоан Кръстител. - Престижната задача на Захария
Не било необичайно свещеник да види видение или да чуе небесен глас в светилището по време на принасянето на тамян. Йосиф Флавий разказва, че докато първосвещеникът и владетел Йоан Хиркан принасял тамян в светилището, той чул глас, който обявил, че синовете му току-що са победили сирийския цар Антиох (Юд. Древ. 13:282). - Йоан назиреят
От Мишната изглежда, че обетът за въздържание дори от определени части от гроздето предполага приемане на целия назирейски режим. Според Назир 1:2 дори ако някой даде обета: „Ще се въздържам от ядене на гроздови семки и люспи от грозде…, той става назирей”. - Исус и устната Тора: Краят на дрехата му
Новият завет посочва ясно, че Исус, като всички религиозни евреи от първи век, е носел цицийот. Това са пискюлите, които били прикрепяни към четирите ъгъла на нечия мантия, според заповедта в Числа 15 и Второзаконие 22. Спазването на тази заповед от страна на Исус е илюстрирано по един драматичен начин от историята на жената, която страдала от кръвоизлив в продължение на дванадесет години. - Външният вид на Исус: Прически и бради в библейски времена
Никой не знае със сигурност как е изглеждал Исус в очите на своите съвременници. Въпреки това има доказателства, които предполагат, че косата на Исус може да е била доста къса—черна или тъмна на цвят—и брадата му да е била късо подстригана.
