Подобно на Авраам, първият евреин, Исус бил семит, потомък на Ноевия син Сим (Бит. 11:10-32; 14:13; Мат. 1:1-17). Като такъв, Исус предано спазвал обичаите на еврейския народ и ученията на Мойсей. Той не дошъл да отмени Закона, а да го установи и укрепи (вж. Матей 5:17). Имайки предвид израелското родословие на Исус от Назарет, каква информация имаме за външния вид на евреите в библейски времена? По-конкретно, какви археологически и текстови доказателства имаме от древния свят относно семитските прически и носенето на бради? Как могат да ни помогнат тези доказателства за косите и брадите в опита ни да разберем как е изглеждал Исус в очите на своите съвременници в онази среда на юдаизма от първи век в земята на Израел? Ще разгледаме различни древни източници, които имат отношение по темата, докато се опитваме да отговорим на тези въпроси.
В земята на Египет, директно на юг от Израел, хората обикновено били гладко избръснати. Йосиф, който бил семит, се обръснал преди да влезе в присъствието на фараона—едно очевидно приспособяване към египетската култура (Бит. 41:14). Според Херодот, гръцки историк от пети век пр.н.е., египтяните бръснели главите си от детство, но оставяли косата и брадата си да растат, когато били в траур (Херодот II.36; III.12). Египетските свещеници бръснели цялото си тяло на всеки трети ден от страх да не пренасят паразити, когато служат на боговете (Херодот II.37). Брадите и главите на робите, докарвани в Египет от други страни, също били обръсвани. Мъжете и жените от всички, освен бедните класи, носели перуки както вътре, така и навън. За религиозни церемонии египетските мъже понякога носели изкуствени бради, вързани за брадичката. Сред находките в Бени Хасан от Среден Египет, датиращи от началото на деветнадесети век пр. н. е., е стенопис, изобразяващ група семити—вероятно от Синай или Негев—които са дошли на египетски граничен пост, за да търгуват. Семитите са нарисувани с гъсти тъмни коси и бради. Египтяните на стенописа обаче са без бради.
Семитските народи от Месопотамия, родината на патриарсите на Израел, обикновено имали гъста коса и брада. Това се отнасяло както за висшите служители, така и за обикновените хора и е подкрепено от текстови материали и от археологически доказателства върху статуи, панели, барелефи и цилиндрични печати. Основните изключения на това правило били робите, свещениците и лекарите, като всяка група се отличавала с различна тонзура.[1] Семитските царе и войни от началото на староасирийския период (1900 г. пр. н. е.) до края на неоасирийския период (612 г. пр. н. е.) обикновено са изобразявани в месопотамското изкуство с красиви къдрави бради и дълги вълнисти коси, спретнато покриващи раменете. В допълнение, в древната близкоизточна култура богове и други героични фигури често са изобразявани с гъста коса.
Евреите, подобно на други семитски народи, смятали добре поддържаната коса за нещо желателно. Наистина гъстата дълга коса се приемала като знак за жизненост и сила. Описано е как Авесалом, красивият претендент за трона на Давид, подстригвал пищната си коса от време на време и я претеглял, когато станела твърде тежка за него (2 Царе 14:25, 26). Плешивостта, от друга страна, не се харесвала. Често се свързвала с траур или катастрофа (Исая 3:17-24), както било и за неподдържаната или разрошена коса (Лев. 10:6). Пророк Елисей бил осмиван поради плешивостта си (4 Цар. 2:23). Страхът от плешивост може да се е дължал и на връзката ѝ с проказата (вж. Лев. 13). Като ритуал за пречистване, от прокажения се изисквало да обръсне цялата си коса, действие, което привличало общественото внимание към тази срамна болест (Лев. 14:8, 9; срв. Лука 17:12).
В еврейското общество имало различни прически. Женската коса обикновено била с дължина поне до раменете, а често и по-дълга, както показва стенописът от Бени Хасан (вж. 1 Кор. 11:15). Жените обикновено сплитали косите си (вж. 4 Царе 9:30; Юдит 10:3); те рядко ги подстригвали, освен във време на дълбок траур (Втор. 21:12; Мих. 1:16). Мишната забранява на жените да сплитат коса в събота (Мишна, Шабат 6:5).
Мъжката коса се подстригвала периодично, особено сред мъжете от работническата класа, които не можели да си позволят времето или парите, които често били необходими за поддържане на по-дълги прически.
Библията мълчи относно професионалните фризьори и само веднъж споменава термина „бръснар“ (גַּלָּב, га⋅ЛAВ) (Езек. 5:1). Изглежда сигурно обаче, че всеки град в Израел—малък или голям—трябва да е ползвал услугите на поне един човек, специализиран в подстригването на коса и брада. Типично за ниското положение на редица професии, изтъкнати в ранната равинска литература, Мишната (ок. 200 г. сл. Хр.) нарича професията на бръснаря „разбойнически занаят“ (Мишна, Кидушин 4:14). Въпреки това талмудските равини потвърждават: „Славата на лицето е неговата брада“ (Вавилонски Талмуд, Шабат 152a).
На еврейските свещеници не било позволено да бръснат косите си; нито пък им било позволено да оставят косите си неподстригани като на назиреите (Лев. 21:5; Езек. 44:20; срв. Числа 6:5). Според Закона на Мойсей, ако израилтянин подстрижел косата си, той трябвало да остави неподстригана част отстрани на главата (т.е. пе’от, или кичури отстрани на слепоочията) и по краищата на брадата му (Лев. 19:27; Втор. 14:1). Тората забранява подстригването на тази коса, тъй като това изглежда било езическа практика.
Евреите от библейските времена често използвали масло за коса, особено при радостни поводи (Мат. 6:17). То помагало за поддържане на косата и за премахване на сухотата на скалпа и паразитите. Помазването на косата на гост било знак за гостоприемство (Лука 7:46) или знак за почит към гост на пиршество (Пс. 23:5). Псалмистът сравнява колко е приятно единството между братя със „скъпоценно масло, изляно върху главата, стичащо се по брадата“ (Пс. 133:1-2).
Повечето семити изглежда са имали черна или тъмна коса (вж. Песен 5:11). В Еврейските писания косата на израилтяните е оприличена на тъмния цвят на козата (1 Царе 19:13; Песен 4:1). Йосиф Флавий заявява, че Ирод Велики боядисвал косата си в черно, за да прикрие признаците на стареене (Юд. Древ. 16:233). Сивата коса се смятала за венец на блясъка за възрастните (Притчи 16:31; 20:29). Старостта и побелялата коса вървят заедно (1 Царе 12:2; Йов 15:10; Пс. 71:18; Исая 46:4), но с тях идват уважението и мъдростта (вж. Лев. 19:32; Мъдрост на Соломон[2] 4:8-9). Бялата коса символизирала мъдростта и достойнството на божественото присъствие (Дан. 7:9; Откр. 1:14; 2 Мак. 15:13). В библейската литература не се споменава използването на перуки сред евреите.
Брадите на израилтяните изглежда са били доста гъсти и заоблени (вж. Лев. 19:27). Еврейският термин за „брада“ (זָקָן, за⋅KAН) е сроден на думата „старейшина“ или „старец“ (זָקֵן, зa⋅KEН). Черният обелиск на Саламанасар III (ок. 850 г. пр. н. е.) изобразява израилевия цар Иуй и тринадесет израелски носачи с бради. Лахишките релефи (около 700 г. пр. н. е.) изобразяват брадати еврейски граждани на града, коленичили пред Сенахериб.
Брадата била белег на жизненост и мъжественост и към нея се отнасяли с изключително внимание и уважение (Пс. 133:2; 2 Царе 19:24). Да хванеш брадата на друг в дясната си ръка, за да го прегърнеш, било знак за приятелство (2 Царе 20:9), но да отрежеш брадата на мъж било жестока обида и знак за публичен срам (2 Царе 10:4; Исая 50:6). Съответно, Господ планува да унижи напълно своя своенравен народ, Юда, като използва Асирия като бръснач за брадата, главата и срамните косми (Исая 7:20). Скубането на косата от главата и брадата било израз на мъка или страдание (Ездра 9:3).
В Древна Гърция и Рим мъжете носели дълги коси. Малко след времето на Александър Велики (около 300 г. пр. н. е.) прическите сред гръцките и римските мъже станали къси. Бръснарниците се превърнали в позната гледка в малките и големи градове на гръко-римския свят. Доказателствата от монети, статуи, бюстове и древни писатели разкриват, че римските императори от времето на Август (27 г. пр. н. е. – 14 г. сл. н. е.) до времето на Траян (98-117 г. сл. н. е.) и много други забележителни личности през този период посещавали бръснаря ежедневно. Сред повечето свободно родени гърци и сред римляните—с изключение на робите, войниците и бедните— по времето на Новия завет обичаят бил да бъдат гладко избръснати.
В усилията си да установим външния вид на Исус, трябва да имаме предвид не само обичаите на семитския свят на древните евреи, но и еврейските обичаи, практикувани няколко века преди и след Исус. Има индикации, че еврейският свят от времето на Новия завет не е бил имунизиран срещу по-късите прически, възприети от гръцките и римски мъже около три века по-рано. Наистина еврейското изкуство от римския период, особено стенописите на синагогата в Дура-Европос на Ефрат, обикновено изобразява добре подстригани бради и доста къса коса, която следва контура на главата. По същия начин в талмудските времена равинските власти позволявали на евреите, които имали чести контакти с римските власти, да подстригват косите си в езическия стил (Вавилонски Талмуд, Бава Кама 83a). Следователно в дните на Исус дължината на косата и стилът на брадите трябва да са варирали, което се е определяло до известна степен от приетите обичаи на времето.
- Свещеник от смяната на Авия
Свещеническата смяна на Авия била кръстена на един от свещениците, които се завърнали в земята на Израел със Зоровавел и Исус (Неемия 12:4). Това била свещеническата смяна, към която принадлежал Захария, бащата на Йоан Кръстител. - Престижната задача на Захария
Не било необичайно свещеник да види видение или да чуе небесен глас в светилището по време на принасянето на тамян. Йосиф Флавий разказва, че докато първосвещеникът и владетел Йоан Хиркан принасял тамян в светилището, той чул глас, който обявил, че синовете му току-що са победили сирийския цар Антиох (Юд. Древ. 13:282). - Йоан назиреят
От Мишната изглежда, че обетът за въздържание дори от определени части от гроздето предполага приемане на целия назирейски режим. Според Назир 1:2 дори ако някой даде обета: „Ще се въздържам от ядене на гроздови семки и люспи от грозде…, той става назирей”. - Исус и устната Тора: Краят на дрехата му
Новият завет посочва ясно, че Исус, като всички религиозни евреи от първи век, е носел цицийот. Това са пискюлите, които били прикрепяни към четирите ъгъла на нечия мантия, според заповедта в Числа 15 и Второзаконие 22. Спазването на тази заповед от страна на Исус е илюстрирано по един драматичен начин от историята на жената, която страдала от кръвоизлив в продължение на дванадесет години. - Външният вид на Исус: Прически и бради в библейски времена
Никой не знае със сигурност как е изглеждал Исус в очите на своите съвременници. Въпреки това има доказателства, които предполагат, че косата на Исус може да е била доста къса—черна или тъмна на цвят—и брадата му да е била късо подстригана.
