В тази поредица професор Шмуел Сафрай запознава читателите с няколко видни свещеници — потомци на Аарон, братът на Моисей — които играят роля в Новия завет. За да прочетете още статии от поредицата „Свещеници от Новия завет“, кликнете тук.
Той [Йоан Кръстител] ще бъде велик пред ГОСПОДА и няма да пие вино или силно питие… (Лука 1:15)
Забраната за пиене на алкохол е един от отличителните белези на назиреите, както е записано в Тората и равинската традиция. Според Числа 6 назиреят трябва да се въздържа от всичко, което се получава от лозата: той не може да пие вино, винен оцет или гроздов сок, не може да яде прясно или изсушено грозде, нито дори семената или люспите на гроздето. Освен това не му е позволено да подстригва косата си или да докосва труп през целия му период като назирей.
От Мишната изглежда, че обетът за въздържание дори от определени части от гроздето предполага приемане на целия назирейски режим. Според Назир 1:2 дори ако някой даде обета: „Ще се въздържам от ядене на гроздови семки и люспи от грозде…, той става назирей”.
В периода на Втория храм
Равинската литература показва, че полагането на назирейски обети е било доста обичайно в края на периода на Втория храм. Например Ерусалимският Талмуд (Берахот 11b) споменава за триста назиреи по времето на Шимон бен Шета – мъдрец, живял по време на управлението на Александър Янай (103-76 г. пр.н.е.) и съпругата му Саломе (76-67 г. пр.н.е.), която го наследява. В Мишната се казва (Назир 3:6), че Елена, кралицата на Адиабена, която приела юдаизма, станала назирей, когато синът ѝ отишъл на война. Тосефтата говори за една жена в Ерусалим, наречена Мириам от Тадмор, която принесла предписаните жертви след завършване на своя период като назирей (Назир 4:10).
Деяния 21:24 споменава, че Павел е бил помолен от Яков да плати за жертвите на четирима назиреи, „за да могат да обръснат главите си“ – актът, който сигнализирал завършването на обета на назирея. Когато Агрипа се завърнал в Ерусалим от Рим през 41 г. от н.е., след като бил потвърден повторно за крал от римския император Клавдий, той също „уредил голям брой назиреи да бъдат обръснати“ (Йосиф Флавий, Юд. Древ. 19:294).
Мишната разказва (Назир 5:4), че скоро след разрушаването на храма, имало редица назиреи от диаспората, които пристигнали в Ерусалим, за да изпълнят своите назирейски обети, и намерили храма в руини.
Продължителност на обетите
Всички цитирани по-горе случаи се за назирeи, които са избрали да предприемат период на посвещение за ограничен период от време:
„През целия период на обета му за отделяне не може да се използва бръснач по главата му. Той трябва да бъде свят, докато изтече периодът на отделянето му за Господа; той трябва да остави косата на главата си дълга“. (Числа 6:5)
Ако не е посочен срок, продължителността на обета е била тридесет дни. Равинските източници също така споменават за „назарей за цял живот” (вж. Мишна, Назир 1:4) и изглежда, че Йоан Кръстител е бил такъв постоянен назирей.
Според Тората самият назирей давал обета: „Ако мъж или жена изрично произнесе обет на назирей, да се отдели за ГОСПОДА…“ (Числа 6:2). Въпреки това Мишната заявява: „Човек може да постави сина си под обета на назирея“ (м. Назир 4:6). Така, по заповед на ангела, Захария е могъл да постави сина си Йоан под обета на назирей. Според същия този пасаж, когато синът пораснел, той можел да бъде освободен от обета на баща си или да продължи да служи като назирей и в този случай се прилагали всички съответни закони.
Уважаваните назиреи
Както в ранните, така и в късните равински източници виждаме, че има различни мнения за това дали трябва да се насърчава полагането на назирeйски обети. Въпреки това няма съмнение, че един назирей с чисти намерения, който се е стремял да се посвети от любов към Бога, е бил високо уважаван от всички.
Това разделение на мненията е отразено в една от най-ранните традиции, открити в Устната Тора, историята за Шим’он Праведния, който служел като първосвещеник около 200 г. пр.н.е. Като цяло, Шим’он се противопоставял на поемането на назирейски обети и затова отказал да се присъедини към другите свещеници в яденето на месото от жертвите, принесени от назиреите:
„Шим’он Праведният каза: „Никога не съм ял месо от приноса за престъпление на назирей, освен в този единствен случай. Случи се, че един назирей дойде при мен [да принесе жертвата си след завършване на периода си като назирей] от юг и забелязах, че той имаше красиви очи, беше красив и имаше къдрави кичури. Казах му: „Сине мой, защо реши да унищожиш цялата тази красива коса [като дадеш назирейски обет]”?
Той ми каза: „Бях овчар в моя град. Отидох да си налея вода от извора и видях отражението си във водата. Желанията ми толкова се разпалиха, че бях почти унищожен. Казах му [т.е. на злото влечение]: „Зло, не трябваше да се опитваш да примамиш нещо, което не ти принадлежи, нещо, което е предназначено да стане прах и червей. Трябва да те обръсна [косата му] като посвещение на ГОСПОДА”.
Аз [Шим’он Праведният] наклоних главата му към себе си, целунах го и казах: ‘Сине мой, нека има много като теб в Израел, които вършат волята на ГОСПОДА. В теб е изпълнението на стиха: „Ако мъж или жена изрично произнесе обет на назирей, да се отдели за ГОСПОДА…”’”. (Тосефта, Назир 4:7 и паралели)
Коментар на редактора: Тази статия илюстрира чудесно колко полезни могат да бъдат равинските източници за разбирането на евангелските пасажи. Същото може да се каже и за други статии в тази поредица от Шмуел Сафрай относно разказа на Лука за Йоан Кръстител и Исус в светлината на еврейската литература: „Свещеник от дивизията на Авия“, „Престижната задача на Захария“, „Именуването на Йоан Кръстител“ и „Ролята на жените в храма“. – Дейвид Бивин, 24 октомври 2012 г.