Професор и равин Шмуел Сафрай умира на 16 юли 2003 г. Той е погребан на следващия ден в част от гробището Хар ха-Менухот в Ерусалим, запазена за преподавателите на Еврейския университет. Гробът му е само на няколко метра от гроба на неговия близък приятел и колега изследовател, професор Дейвид Флусър. Сафрай е на 84.

Сафрай бил последният от научния триумвират включващ Дейвид Флусер (1917-2000) и Робърт Линдзи (1917-1995). Заедно тримата създават нова научна школа, Ерусалимската школа за изседване на синоптичните евангелия.

Освен един от основателите на Ерусалимската школа за изследване на синоптичните евангелия, Сафрай е и почетен професор по Eрейска история от мишнейския и талмудическия период в Еврейския университет.

Сафрай е роден във Варшава през 1919 г. и на тригодишна възраст имигрира в Палестина със семейството си. Той е ръкоположен за равин на двадесетгодишна възраст в престижната йешива Мерказ Харав в Eрусалим. По-късно получава магистърска и докторска степен от Еврейския университет в Eрусалим в областта на еврейската история, Талмуда и Библията.

Сафрай e носител на много литературни награди за своите изследвания, включително наградата на Eрусалим (1986) и наградата на Израел (2002), най-престижното отличие на държавата Израел. Той е написал над осемдесет статии и дванадесет книги, включително Pilgrimage in the Period of the Second (на иврит), Rabbi Akiva ben Yosef: His Life and Teachings (на иврит) и Haggadah of the Sages, написана в съавторство със сина му Зе'ев Сафрай. Шмуел Сафрай също редактира научни томове, включително The Jewish People in the First Century (2 тома) и The Literature of the Sages, Part I.