The view that Jesus could not be affected by impurity and that Jesus was able to spread his purity to others is based on faulty assumptions and invalid inferences.
В тази поредица професор Шмуел Сафрай запознава читателите с няколко видни свещеници — потомци на Аарон, брата на Моисей — които играят роля в Новия завет. Статиите в тази серия включват:
Свещеническата смяна на Авия била кръстена на един от свещениците, които се завърнали в земята на Израел със Зоровавел и Исус (Неемия 12:4). Това била свещеническата смяна, към която принадлежал Захария, бащата на Йоан Кръстител.
Ancient Jewish sources attest to a debate over which motivation for keeping the commandments—fear or love—was most highly to be esteemed. This debate surfaces, among other places, in the Talmudic discussions of the seven types of Pharisees. These seven types and the debate over love versus fear illuminate important aspects of Jesus’ teaching.
Jesus’ saying about the sin against the Holy Spirit belongs to developing Jewish ideas regarding the gradation of sin and punishment. It also reflects his high self-awareness.
According to Mark, after one of Jesus’ very first miracles, Jesus would no longer openly approach a town in public, but instead avoided the crowds who continually sought him out.
Evidence from Qumran combined with a likely scriptural allusion suggest a non-ethnic interpretation of Matthew’s editorial additions to the parable of the Vineyard and the Tenants.
Не било необичайно свещеник да види видение или да чуе небесен глас в светилището по време на принасянето на тамян. Йосиф Флавий разказва, че докато първосвещеникът и владетел Йоан Хиркан принасял тамян в светилището, той чул глас, който обявил, че синовете му току-що са победили сирийския цар Антиох (Юд. Древ. 13:282).
От Мишната изглежда, че обетът за въздържание дори от определени части от гроздето предполага приемане на целия назирейски режим. Според Назир 1:2 дори ако някой даде обета: „Ще се въздържам от ядене на гроздови семки и люспи от грозде…, той става назирей”.
Новият завет посочва ясно, че Исус, като всички религиозни евреи от първи век, е носел цицийот. Това са пискюлите, които били прикрепяни към четирите ъгъла на нечия мантия, според заповедта в Числа 15 и Второзаконие 22. Спазването на тази заповед от страна на Исус е илюстрирано по един драматичен начин от историята на жената, която страдала от кръвоизлив в продължение на дванадесет години.
Никой не знае със сигурност как е изглеждал Исус в очите на своите съвременници. Въпреки това има доказателства, които предполагат, че косата на Исус може да е била доста къса—черна или тъмна на цвят—и брадата му да е била късо подстригана.
Според Лука Йосиф и Мария ходели на поклонение в Ерусалим на всяка Пасха. Изискването за поклонение в Храма в Ерусалим се споменава в пасажите от Писанието, които се отнасят до трите ежегодни празника: Празника на безквасните хлябове, Празника на седмиците и Празника на шатроразпъването.
The meshalim (proverbs and parables) of the sages shed light on the development of Aesop’s fables and on variant versions of the fables within the complex Aesopic tradition.
In the social reading of the Capernaum Synagogue incident Jesus restores the tattered fabric of the community, exchanging the way things were for a newer and better way.
В разказа за детството на Исус, описан в първа и втора глава от Eвангелието на Лука, Лука представя Мария, Йосиф и Исус в една отлична светлина. Майката и бащата на Исус проявяват набожност далеч отвъд обичайната, а младият Исус изгаря от желание да бъде в храма и да изучава Тора с учителите на Израел.
How a bare statement about Jesus’ return to the Galilee was pressed into the service of the author of Luke’s apologetic goals, the author of Mark’s kerygmatic program, and the author of Matthew’s theological agenda.